Упадъкът на прогресивизма
Автор: Мартин Петрушев за " Гласове ". Следвайте ни в
От години следим спиралата на упадъка в Европейския съюз, само че тя не стопира да ни се показва като серпантина на напредъка. Ако следваме най-чисто пътя на тази логичност, то би трябвало да заключим, че прогресивизмът ни води към крах.
Политиката на Европейски Съюз ежедневно удостоверява своята взаимозависимост от Съединени американски щати и последователно отдава целия излишък от виталните си сили на своя видимо доброжелателен съдружник оттатък Атлантическия океан. Този съдружник прокарва контрабандно в Европа лицемерието и моралния гнет на политическата уместност, а в същото време източва нейния запас и се възползва от рецесията в Украйна, с цел да притегли към себе си най-силните фрагменти от Стария континент. Много сходно отношение са имали в предишното колониите, които са източвали прогресиращите тогава европейски колонизатори – една от аргументите за яростното политическо вменяване на възприятие за виновност през днешния ден.
Големият проблем с това възприятие за виновност е, че то не умее противостои на миграционния поток, който наводнява европейския континент. Всеки, който се опълчи, е жигосан или като расист, или като нацист, според от страната и степента на „ историческата виновност “, а в най-хубавия случай е наименуван евроскептик във връзка с все по-федералния Европейски съюз. По този метод брюкселската администрация е развила цензурна политика, в която всеки опит за предпазване на националната културна еднаквост се дефинира като шовинизъм или тирания. Затова страни като Унгария и Полша работят като огромна пречка по пътя към цялостната федерализация – те отхвърлят да споделят общо вменяваното възприятие за виновност за колониалното минало, което нямат, и с това да одобряват в страните си новите миграционни потоци. А това се показва като старовремско мислене, което пречи на целия напредък на човечеството.
Успешно осъщественият план на Европейски Съюз за свободното напредване през границите през днешния ден се разрушава от инвазивни маси с изцяло друга културна еднаквост, които с поразителна лекост паразитират върху европейските обществени системи и отхвърлят какъвто и да е развой на интеграция. Всеки по-наблюдателен човек е наясно, че съчетанието на тези култури е невероятно без предпочитание, а митът за мирното общуване на мултикултурното ежедневно се изражда посредством нови изнасилвания и убийства. В Германия на нова година мигранти направиха набези против коли за спешна помощ, пожарни и патрулни коли, а изводът беше, че би трябвало да се продават по-малко пиратки и фойерверки. Подобно лечение на признаци и изместване на фокуса от първичната причина на болестта е до време. Само за предходната година в дребна Холандия са пристигнали близо 400 000 нови мигранти. Единственият метод да има каквато и да е била форма на по-мирно общуване е израждането на Европейски Съюз в мощна тоталитарно-федерална машина, която се управлява в политиката си от финансовите инжекции на корпоративните колоси. Така Европейска комисия си измива ръцете и не може да бъде подведена под отговорност, тъй като корпорациите постановат цензура посредством заобикаляне на законите в Брюксел.
Ако прогресивизмът ни води с нещо напред, то това сигурно е за сметка на бавното умъртвяване на човешкото. Затова прогресистите цензурират и последователно постановат все по-тоталитарни ограничения по отношение на пазителите на човешката същина. Човекът изначално се намира в динамични връзки със света, които всеки един тоталитарен режим се пробва да направи статични, с цел да резервира или ускори актуалната си форма на ръководство. От историческа вероятност всеки сходен режим е жертван на неуспех в дълготраен проект, само че от време на време редица генерации остават под неговите клещи, до момента в който самите клещи не се счупят от пренатягане. В своята идея за края на историята Фукуяма споделя, че „ идеалът на демократичната народна власт не предстои на рационализиране в кардинален проект. “ Това е и ключът към разбирането на актуалното стягане на демократичната система. Ако нещо „ не предстои на рационализиране “, то то безусловно в даден миг става статично, а в случай че един политически блян стане неподвижен, то той последователно се изражда в тоталитарна идеология. Точно поради това либерализмът с всички свои „ нео “ и „ пост “ проявления, които влизат под шапката на прогресивизма, е жертван на неуспех в средносрочен или дълготраен проект. Впрочем това е забелязал още при започване на 90-те години Жак Дерида, когато написа:
„ Една догматика търси метод да възцари своята международна надмощие при парадоксални и подозрителни условия. Днес в света съществува един преобладаващ дискурс, или по-точно в развой на ставане преобладаващ. (…) В ритъма на размерена стъпка той припява: (…) да живее капитализмът, да живее пазарът, да пребъде икономическият и политическият демократизъм! “
Установяването на сходен тип надмощие, било и с радостните оразмерени стъпки на прогресивизма, е невероятно без да се наложи статична интерпретация, която по наложителност придобива размерите на тоталитарна система. В това отношение Дерида още преди 30 години и с огромна акуратност е прозрял слабото място във фантазмите на Фукуяма:
„ Никога, в никакъв случай до момента в историята, хоризонтът на това, чието оцеляване се празнува (а точно всичките остарели модели на капиталистическия и демократичния свят), в никакъв случай този небосвод не е бил толкоз тъмен, застрашителен и заплашен. “
Разбира се, Фукуяма позволява, че ще съществуват форми на теокрация или военна тирания, само че не и в демократичния режим. В същото време от днешна позиция е все по-вероятно в кратковременен или средносрочен проект избрани квартали в по-големите западноевропейски градове да се трансфорат във военизирани замъци, които да пазят по-важните институции от миграционния поток. Във всички останали места ще царува безпорядък, който последователно ще бъде привеждан в ред съразмерно на израждането на прогресивизма в тоталитарна страна на надзора.
Ако Русия е открила властнически режим, в който господства цензура и от прозорците на постройките спорадично падат неуместните, то най-малко руснаците са наясно със своята корупция и олигархия – картите са намерено поставени на масата.
Прогресивизмът на Запада обаче употребява клишета за народна власт и независимост, с които се пробва да прикрие, че все по-усилено стяга цензурата и е по всякакъв начин насочен към опазване на хегемонията на мисловния дискурс – било то в научния догматизъм или в опита за приравняване на индивида посредством свръхлицемерна приемливост. Оттам и това поклонение пред правата на индивида, с което прогресивизмът от ден на ден стартира да наподобява на проведена система на поверие. И тук стигаме до главния въпрос на текста – води ли ни вярата в прогресивизма към крах?
Централният проблем на всяка външна система на поверие е статичното интерпретиране, при което самата религия стопира да бъде интензивно настоящ вътрешен съставен елемент. Това възпира свободните пътища на мисълта и загражда пътя ни към свещено усещане на битието. Инквизицията, да вземем за пример, постанова външна система на поверие. Горенето на вещици, чистките на Сталин и нулевият коронавирус в Китай също постановат външна система на поверие. Парадоксът и най-опасният детайл на западния прогресивизъм е, че той основава заблуда за динамично придвижване напред, до момента в който в това време постанова външна система на поверие. Това възпира придвижването на будното схващане за сметка на нихилистичното отдаване на една фантазмена многополовост, която последователно трансформира децата на своята система в свръх- до асексуални плебеи на неофеодален строй.
Високопоставените кардинали на либерал-прогресивизма претендират, че тяхната система на поверие ни е повела към универсалната цивилизация като към единствения вероятен път на човечеството. Парадоксалните следствията от това са, че наложената извън религия в многополовото ни прави еднополови, наложената извън религия в капиталистическия консумеризъм ни прави небогати, а наложената извън религия в научния догматизъм възпира всички динамични пориви на будното схващане и води до всеобщо затъпяване. Ако това са действителните следствия от прогресивизма, то той сигурно ни води към крах.
15 Яну 2023399915 Яну 2023738013 Яну 2023259711 Яну 20231694909 Яну 2023735709 Яну 202316115КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани10 Яну 2023299511 Яну 202397816 Яну 202319628 Дек 2022926
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
От години следим спиралата на упадъка в Европейския съюз, само че тя не стопира да ни се показва като серпантина на напредъка. Ако следваме най-чисто пътя на тази логичност, то би трябвало да заключим, че прогресивизмът ни води към крах.
Политиката на Европейски Съюз ежедневно удостоверява своята взаимозависимост от Съединени американски щати и последователно отдава целия излишък от виталните си сили на своя видимо доброжелателен съдружник оттатък Атлантическия океан. Този съдружник прокарва контрабандно в Европа лицемерието и моралния гнет на политическата уместност, а в същото време източва нейния запас и се възползва от рецесията в Украйна, с цел да притегли към себе си най-силните фрагменти от Стария континент. Много сходно отношение са имали в предишното колониите, които са източвали прогресиращите тогава европейски колонизатори – една от аргументите за яростното политическо вменяване на възприятие за виновност през днешния ден.
Големият проблем с това възприятие за виновност е, че то не умее противостои на миграционния поток, който наводнява европейския континент. Всеки, който се опълчи, е жигосан или като расист, или като нацист, според от страната и степента на „ историческата виновност “, а в най-хубавия случай е наименуван евроскептик във връзка с все по-федералния Европейски съюз. По този метод брюкселската администрация е развила цензурна политика, в която всеки опит за предпазване на националната културна еднаквост се дефинира като шовинизъм или тирания. Затова страни като Унгария и Полша работят като огромна пречка по пътя към цялостната федерализация – те отхвърлят да споделят общо вменяваното възприятие за виновност за колониалното минало, което нямат, и с това да одобряват в страните си новите миграционни потоци. А това се показва като старовремско мислене, което пречи на целия напредък на човечеството.
Успешно осъщественият план на Европейски Съюз за свободното напредване през границите през днешния ден се разрушава от инвазивни маси с изцяло друга културна еднаквост, които с поразителна лекост паразитират върху европейските обществени системи и отхвърлят какъвто и да е развой на интеграция. Всеки по-наблюдателен човек е наясно, че съчетанието на тези култури е невероятно без предпочитание, а митът за мирното общуване на мултикултурното ежедневно се изражда посредством нови изнасилвания и убийства. В Германия на нова година мигранти направиха набези против коли за спешна помощ, пожарни и патрулни коли, а изводът беше, че би трябвало да се продават по-малко пиратки и фойерверки. Подобно лечение на признаци и изместване на фокуса от първичната причина на болестта е до време. Само за предходната година в дребна Холандия са пристигнали близо 400 000 нови мигранти. Единственият метод да има каквато и да е била форма на по-мирно общуване е израждането на Европейски Съюз в мощна тоталитарно-федерална машина, която се управлява в политиката си от финансовите инжекции на корпоративните колоси. Така Европейска комисия си измива ръцете и не може да бъде подведена под отговорност, тъй като корпорациите постановат цензура посредством заобикаляне на законите в Брюксел.
Ако прогресивизмът ни води с нещо напред, то това сигурно е за сметка на бавното умъртвяване на човешкото. Затова прогресистите цензурират и последователно постановат все по-тоталитарни ограничения по отношение на пазителите на човешката същина. Човекът изначално се намира в динамични връзки със света, които всеки един тоталитарен режим се пробва да направи статични, с цел да резервира или ускори актуалната си форма на ръководство. От историческа вероятност всеки сходен режим е жертван на неуспех в дълготраен проект, само че от време на време редица генерации остават под неговите клещи, до момента в който самите клещи не се счупят от пренатягане. В своята идея за края на историята Фукуяма споделя, че „ идеалът на демократичната народна власт не предстои на рационализиране в кардинален проект. “ Това е и ключът към разбирането на актуалното стягане на демократичната система. Ако нещо „ не предстои на рационализиране “, то то безусловно в даден миг става статично, а в случай че един политически блян стане неподвижен, то той последователно се изражда в тоталитарна идеология. Точно поради това либерализмът с всички свои „ нео “ и „ пост “ проявления, които влизат под шапката на прогресивизма, е жертван на неуспех в средносрочен или дълготраен проект. Впрочем това е забелязал още при започване на 90-те години Жак Дерида, когато написа:
„ Една догматика търси метод да възцари своята международна надмощие при парадоксални и подозрителни условия. Днес в света съществува един преобладаващ дискурс, или по-точно в развой на ставане преобладаващ. (…) В ритъма на размерена стъпка той припява: (…) да живее капитализмът, да живее пазарът, да пребъде икономическият и политическият демократизъм! “
Установяването на сходен тип надмощие, било и с радостните оразмерени стъпки на прогресивизма, е невероятно без да се наложи статична интерпретация, която по наложителност придобива размерите на тоталитарна система. В това отношение Дерида още преди 30 години и с огромна акуратност е прозрял слабото място във фантазмите на Фукуяма:
„ Никога, в никакъв случай до момента в историята, хоризонтът на това, чието оцеляване се празнува (а точно всичките остарели модели на капиталистическия и демократичния свят), в никакъв случай този небосвод не е бил толкоз тъмен, застрашителен и заплашен. “
Разбира се, Фукуяма позволява, че ще съществуват форми на теокрация или военна тирания, само че не и в демократичния режим. В същото време от днешна позиция е все по-вероятно в кратковременен или средносрочен проект избрани квартали в по-големите западноевропейски градове да се трансфорат във военизирани замъци, които да пазят по-важните институции от миграционния поток. Във всички останали места ще царува безпорядък, който последователно ще бъде привеждан в ред съразмерно на израждането на прогресивизма в тоталитарна страна на надзора.
Ако Русия е открила властнически режим, в който господства цензура и от прозорците на постройките спорадично падат неуместните, то най-малко руснаците са наясно със своята корупция и олигархия – картите са намерено поставени на масата.
Прогресивизмът на Запада обаче употребява клишета за народна власт и независимост, с които се пробва да прикрие, че все по-усилено стяга цензурата и е по всякакъв начин насочен към опазване на хегемонията на мисловния дискурс – било то в научния догматизъм или в опита за приравняване на индивида посредством свръхлицемерна приемливост. Оттам и това поклонение пред правата на индивида, с което прогресивизмът от ден на ден стартира да наподобява на проведена система на поверие. И тук стигаме до главния въпрос на текста – води ли ни вярата в прогресивизма към крах?
Централният проблем на всяка външна система на поверие е статичното интерпретиране, при което самата религия стопира да бъде интензивно настоящ вътрешен съставен елемент. Това възпира свободните пътища на мисълта и загражда пътя ни към свещено усещане на битието. Инквизицията, да вземем за пример, постанова външна система на поверие. Горенето на вещици, чистките на Сталин и нулевият коронавирус в Китай също постановат външна система на поверие. Парадоксът и най-опасният детайл на западния прогресивизъм е, че той основава заблуда за динамично придвижване напред, до момента в който в това време постанова външна система на поверие. Това възпира придвижването на будното схващане за сметка на нихилистичното отдаване на една фантазмена многополовост, която последователно трансформира децата на своята система в свръх- до асексуални плебеи на неофеодален строй.
Високопоставените кардинали на либерал-прогресивизма претендират, че тяхната система на поверие ни е повела към универсалната цивилизация като към единствения вероятен път на човечеството. Парадоксалните следствията от това са, че наложената извън религия в многополовото ни прави еднополови, наложената извън религия в капиталистическия консумеризъм ни прави небогати, а наложената извън религия в научния догматизъм възпира всички динамични пориви на будното схващане и води до всеобщо затъпяване. Ако това са действителните следствия от прогресивизма, то той сигурно ни води към крах.
15 Яну 2023399915 Яну 2023738013 Яну 2023259711 Яну 20231694909 Яну 2023735709 Яну 202316115КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани10 Яну 2023299511 Яну 202397816 Яну 202319628 Дек 2022926
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ